Пластмасата: наш враг

Много е възможно до 2050 г. в моретата и океаните да има повече пластмаса, отколкото риба. Но това е само една от многото причини замърсяването с пластмаса да е глобален проблем. Може ли изобщо да се реши?

Този тип замърсяване е зло! За да не бъдем безпочвени, ще изложим десетина неоспорими факта. Внимавайте, някои от тях може да ви шокират!

Всяка година 8 милиона тона пластмасови отпадъци попадат в моретата и океаните, от които 236 000 тона са микропластични.

Сега на повърхността на океаните има пет „острова“ от пластмасови отпадъци. Един от тях е голям колкото Франция.

До 2030 г. количеството пластмаси в моретата и океаните ще се увеличи 20 пъти.

През 2014 г. масовото съотношение на пластмасата в моретата към рибата е било "само" 1: 5.

Пластмасите са буквално навсякъде, защото са открити дори на дълбочина 11 км (има ги и на връх Еверест - самият Денис Урубко ги показа на конференцията ЕТталкс).

Много морски организми не могат да направят разлика между пластмасовия боклук и храната. Тези, които ги ядат, умират от глад, защото не могат да го преработят.

Рискът от болест на кораловия риф се увеличава от 4% на 89% след контакт с пластмаса в морски води.

В близост до Големия тихоокеански боклук морски организми ядат повече пластмаса, отколкото естествената си храна.

Много видове риби, които ядем, съдържат несмлени остатъци от микропластмаса.

90% от замърсяването на морето с пластмаса идва само от 10 реки, 8 от които са азиатски.

Общо в света вече са произведени над 8,3 милиарда тона различни видове пластмаси, от които цели 6,3 милиарда тона вече са превърнати отпадъци.

В световен мащаб само 9% от този тип боклуци се рециклират, а 12% отиват в камери за изгаряне. Преобладаващото количество се озовава на сметищата или, още по-лошо, директно в природната среда.

В Европа нещата са относително добре, защото около 30% от пластмасата се рециклира, 39% се изгаря, а останалото отива на сметища.

Над един милион пластмасови бутилки се продават по света всяка минута. Или 20 000 всяка секунда (невъобразим брой)!

Необходими са над 500 години, за да може пластмасовата бутилка да се разложи (или по-скоро да се разпадне на прах) в естествената среда.

В Европа около 40% от производството на пластмаси са опаковки, 22% са различни видове домакински уреди и 20% са строителни материали.

Микропластичните частици присъстват на практика във всички водни системи в света, включително потоци, реки, езера и морета.

83% от тестваната чешмяна вода от различни световни мегаполиси е била замърсена с пластмасови частици.

На свой ред цели 93% от изследваните бутилирани води, произведени от 11-те най-големи компании в този сектор, съдържат пластмасови частици.

Смята се, че до 2 милиона животни годишно могат да умрат от близък контакт с този материал.

Е... можем да цитираме още много такива факти, но засега това определено е достатъчно, за да осъзнаем сериозността на ситуацията. Замърсяването с пластмаса е проблем, сравним с прогресиращото глобално затопляне. Докато в случая с климата има известно (макар и все още леко) подобрение (възобновяемите енергийни източници се увеличават, подписано е споразумение за климата), прави ли светът и нещо за пластмасите, за да помогне на нашата планета?

Има ли надежда за свят без пластмаси?

Нека си признаем, това изглежда нереално. Тя е навсякъде около нас и без нея не бихме могли да функционираме на сегашното ниво на живот. Но има надежда, че светът върви към намаляване на отрицателното въздействие на пластмасата. Примери? 

Страна, която смело стъпва по екологичния път, т.е. Китай, преди време забрани вноса на пластмасови отпадъци от Европейския съюз. За щастие Европейският парламент прие предварително обвързващите цели за рециклиране на пластмасови опаковки от 55% до 2025 г. Освен това отделени отпадъци изобщо не могат да се рециклират. На свой ред, съгласно плана за кръгова икономика на ЕС, продуктите от пластмасови опаковки трябва да бъдат проектирани и произведени така, че да могат да се рециклират. Предвижда се също така да се ограничи използването на микрочастици в продуктите. Съществуват и различни технологии и изобретения за почистване на пластмаса.

Сред нещата, които вече функционират, заслужава да се спомене таксата за рециклиране, т.е. т.нар. плащане за найлонови торбички. Ефектът от този регламент трябва да бъде положителен за околната среда. От време на време чуваме и за забрани за използване на прибори за хранене и сламки за еднократна употреба, въведени от отделни държави (напр. Франция), групи хора (напр. целият Двор на британската кралица) или компании (напр. BBC). 

Има регулаторни възможности, само че трябва да им се даде шанс да дадат ефект под формата на действащ закон. Не е нужно обаче да чакаме, а да вземем нещата в свои ръце сега и да ограничим максимално използването на пластмаса. 

Как? Просто започнете да изхвърляте по-малко отпадъци.