Маските и ръкавиците, които ползваме в борбата с Covid-19 – проблем за околната среда

Пандемията от коронавирус е довела до забавяне на икономическите процеси, което пък от своя страна води до намаляване на емисиите на парникови газове в атмосферата. Използваните медицински маски и ръкавици обаче се превърнаха в нови замърсители на околната среда, включително и на световния океан.

Забавените икономически процеси и спадът в световната търговия и товарния и пътнически трафик доведоха до намаляване на обема на емисиите на парникови газове в атмосфера. Според експерти на ООН производството на CO 2 е намаляло с повече от 5%. Въпреки това, освен този положителен за природата „страничен ефект“ от разпространението на COVID-19, пандемията има и много опасни последици за околната среда.

Експерти от Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) отбелязват, че улици, плажове и океана се покриват с мощна вълна от боклук, генерирана от COVID -19 - еднократни маски, ръкавици, дезинфекционни бутилки и опаковки за храни. Още преди избухването на коронавируса замърсяването с пластмаса е една от най-големите заплахи за нашата планета. Неочакван скок в ежедневната употреба на определени стоки, необходими за опазване на здравето и предотвратяване на разпространението на болестта, прави ситуацията много по-лоша.

Увеличаването на броя на опаковките за храни, които отиват на депото, също изглежда плашещо - потреблението им се е увеличило заради онлайн пазаруването и услугите за доставка на готови храни.

Проблемът с изобилието от използвани консумативи не може да бъде решен, освен ако не се намери нов подход в борбата.

Според изчисления на експерти на ООН, около 75% от всички пластмасови отпадъци се изпращат не за рециклиране, а на депо, значителна част от тях попада във водите на световния океан. Според Програмата на ООН за околната среда, отрицателното въздействие на пластмасовите отпадъци върху рибарството, туризма и водния транспорт струва около 40 милиарда долара годишно.

Осъзнавайки опасността от пластмасата за околната среда, повечето страни по света през последните години все повече налагат по-строги правила за производството, използването и изхвърлянето на такива материали. В по-голямата си част обаче мерките, които отделните държави предприемат за справяне със замърсяването с пластмаси в търговските си практики, не се координират с други икономически участници, като по този начен се ограничава тяхната ефективност.

ООН вижда решение на проблема с ограждането на планетата с пластмаса в по-активното използване на алтернативни нетоксични и биоразградими материали. Сред тях са стъкло, керамика, материали от естествени влакна, хартия и картон.

Проблемът с използваните маски за еднократна употреба и други лични предпазни средства изисква решение сега. Повечето държави са разработили доста подробни разпоредби по този въпрос. Например в Индия от жителите се изисква да разрежат маската, преди да я изхвърлят в кофата за боклук (за да се избегне повторна употреба), да я поставят в хартиена торбичка за три дни и едва след това да я занесат в сметището заедно с други твърди отпадъци.

В Обединените арабски емирства са въведени глоби за неправилно боравене с използвани маски. Жителите са длъжни да поставят маската в найлонов плик и едва след това да я изхвърлят в кофата за боклук.

Според оценките на ООН годишно около 570 хиляди тона пластмасови отпадъци попадат в Средиземно море, а за целия Световен океан тази цифра е около 13 милиона тона.

Природозащитниците алармират, че носенето на маски, които станаха широко разпространени в името на здравето, не трябва да създава повече проблеми, отколкото решава. Времето на разлагане за една еднократна маска е около 450 години, така че такива елементи представляват истинска екологична бомба със закъснител с дългосрочни негативни последици за нашата планета.

Медицинските маски за еднократна употреба най-често се правят от спанбонд, вид пластмаса. Такава маска не може да се рециклира, това е медицински отпадък. Теоретично маската може да се рециклира след неутрализация, но за това е необходимо да се организират пунктове за събиране на използвани маски и система за тяхната обработка.

В резултат на това маските трябва или да бъдат изхвърлени, предварително нарязани, поставени в найлонов плик и преседели така три дни (за убиване на вируса), или да бъдат отнесени в лечебно заведение, където е установено събирането и изхвърлянето на медицински отпадъци. Грийнпийс обаче отбелязва, че „и двата метода не са много екологични“, затова е най -добре да използвате маска за многократна употреба.